Според Закона за борба с трафика на хора (приет май, 2004г.), трафик на хора е: набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация.

Наказателният кодекс на България предвижда конкретни законови мерки спрямо извършителите на този тип престъпление (Виж НК, Особена Част, Глава втора: Престъпления против личността, Раздел IX).

Трафикът на хора представлява незаконна търговия с хора с цел трудова или сексуална експлоатация. Жертвите се превръщат в роби  и често по насилствен начин биват принуждавани да работят срещу минимално или никакво заплащане.

Трафикът на хора е една от най-сериозните форми на потъпкване на основните човешки права!

Трафик на хора с цел трудова експлоатация – хора, които заминават в чужбина за да работят биват измамени и принуждавани да се трудят в лоши условия, при минимално или често без никакво заплащане; Биват заплашвани или изнудвани от работодателите за да останат на работа въпреки лошите условя; Често паспортите им биват отнети; Свободата им се ограничава; Хората се превръщат в роби!

Трафик на хора с цел сексуална експлоатация – най-често млади жени, които търсят работа в чужбина или заминават за да учат. Те често са подлъгвани с обещания за работа, а след пристигането в съответната държава биват продавани и принуждавани чрез насилие,  заплахи и изнудване да проституират.